Между тракийските племена, които изпъкват в историческо време, трябва да споменем на първо място одрисите, които живели по средното течение на Марица; те успели да основат едно по-голямо царство, което обхващало повече племена и могло да изкара до 150 000 войници. Техен център бил градът Ускудама (дн. Одрин). В V в. пр. Хр. Одриското царство обхващало областта между Родопите, Стара планина, Черно море и Хелеспонта (Дарданелите); но и гетите на север от балкана и племената по горна Струма признавали властта на одриските царе. В 359год. пр. Хр. това царство се разпокъсало и скоро изпаднало в зависимост от Македония.
От ІІв. пр. Хр. по-голяма роля играят бесите, които живеели по горна Марица и в Родопите. По долна Струма живеели пеони; по горна Струма - агриани (сравни днешното "Граово"). Южна Македония даже била заселена в по-старо време от тракийски племена (мигдони, крестони, бисалти и пр.), които после били погълнати от македонците. В Неврокопско живеели медите; по река Арда - койлалетите. В северна България живеели многобройните мизийски племена; в североизточна България - гетите; в днешна Румъния - даките, които в І в. сл. Хр. основали мощна държава и упорито се борили с римляните за своята самостойност.
Старите писатели ни съобщават някои сведения за бита на тракийските племена. У тях владеело многоженство; мъжът си купувал жената от родителите й с пари или имот. Девойките се ползували с по-голяма свобода, но омъжените жени били пазени много строго.

Социалното положение на жената било много тежко: тя работила земята, пазела стадата и извършвала и други робски работи. У траките вече се развило и болярство, което живяло на гърба на подчинената маса.

Селищата били разнообразни. В македонските езера (напр. Тахино, Бутково) пеоните живеели на наколни жилища; построявали скели над колове в самото езеро: върху скелите издигали колибите си. В северна България и Добруджа живеели отчасти в бордеи; бесите до късно употребявали пещерите, като жилища (пещерите служили като жилища и в предисторическо време). Споменават се села, укрепени с палисади, градове и крепости.

Земеделието било вече доста развито: обработвали пшеница, ръж, просо, ечемик, от който варели пиво; също и лозата: траките в старо време се славели като страшни пияници. Познат бил ленът и конопът, от които си правели дрехи. Не по-малко цъфтяло скотовъдството; тракийската конница е играла немаловажна роля; развъждали и овци, кози, говеда. Благородният тракиец бил страстен ловджия; между зверовете, които гонил, трябва да споменем лъва,* дивите бикове и бизоните. С посребряваните и позлатявани рогове на дивия бик, тракийските царе пиели вино. Не трябва да забравяме и доста напредналата тракийска металургия; тракийските рудари странствували по разни места из балканския полуостров, дето имало руди и златен пясък по реките.

Тракиецът бил любител на шарени дрехи; той носел клошник и кабаница (наметало) с качулка; шапката била обикновено от лисича кожа, краката си обувал с кожени обувки или чизми. Гетите носили кожуси и широки шалвари. Даките, изобразени в релефите на Траяновата колона в Рим, носят дълги диплести панталони, привързани над глезените, кител с дълги ръкави отдолу на страните разцепен, препасан на пояса, най-отгоре наметало. Жените се обличали с диплест, дълъг до петите сукман, под него риза с дълги ръкави; най-отгоре наметало; косата си забраждали с кърпа. Траките имали обичай да се татуират, както правят и до днес много племена с първобитна култура.

Траките имали обичай да се татуират, както правят и до днес много племена с първобитна култура. Като оръжие траките употребявали меча (на тракийски език: скалме), а също и крив (сърповиден) ханджар; тежки и леки копия, леки щитове. Даките в Траяновата колона са въоръжени с лъкове, криви ханджари и копия; те носят и обли щитове. Гетите имали обичай да намазват стрелите си с отрова. Даките имали и военни знамена във форма на змей. Траките в старо време се смятали като най-здрави и най-войнствени между племената на Европа; затова всички държави употребявали тракийски наемници; така напр. във войската на Александър Велики, траките са играли голяма роля като съюзници и наемници (особено лека конница, прашници и стрелци); също и във войската на държавите, които произлизат след разпадането на Александровата монархия. Тракиецът бил безстрашен; той бил готов винаги да посрещне смъртта със спокойно сърце, защото вярвал дълбоко, че след смъртта си ще живее по-добър живот при своето божество. Обикновените хора живеели в малки селища, а царете и аристокрацията в укрепени дворци (тюрзис). На недостъпни върхове или пред тесни проходи траките започнали да изграждат и крепостни стени. Много от укрепленията започнали да се превръщат в градове. В тях за пръв път била използвана печената тухла. Това дало тласък на тракийското строителство. Изследвайки тракийските гробници и градове, от които най-добре проучен е Севтополис, можем да съдим, че строителите им добре са владеели математиката и геометрията, както и тайните на изобразителното изкуство. Домовете на знатните тракийци били обширни и украсени с колонади и стенописи. Това може да се забележи и при откритите по наши земи съдове, накити и оръжия, върху които са изобразявали сложни геометрични съчетания, фантастични животни, дори човешки образи.

Обществото в Древна Тракия било разделено на три прослойки - роби, свободни селяни и аристократи. Най-много били свободните селяни. Те не притежавали собствени имоти, а ползвали земята на аристократите, като им плащали данък за това. Често се случвало по-бедните траки да продават децата си в робство. Така в Гърция и Рим имало толкова много продадени траки, че наименованието "тракиец" било равнозначно на "роб". Както повечето народи по това време, тракийското племе било езическо - хората вярвали в много различни богове и божества (политеизъм). Имали си богове за всичко, което считали за важно по това време - плодородие, земя, война и др. Траките силно вярвали в безсмъртието, което ги оприличавало на великите богове. Именно поради това те почитали учението на древния тракийски жрец Орфей, наречено на негово име Орфизъм.

Не рядко тракийското население било нападано от множество варварски племена. Това създало условия за основаването на здрав племенен съюз. Траките правили опити за обединения още през Бронзовата епоха, като образували такива, които обаче бързо се разпадали.

След VIII в. пр. Хр. по егейското и черноморското крайбрежие на Балканския полуостров започнали да се появяват селища на елински колонисти - Енос, Византион, Месемврия, Одесос и други. Те постепенно се превърнали във важни пристанища и в центрове за търговски и културен обмен с тракийското население. Колонистите обаче не винаги живеели в мир с него. Гърците понякога извършвали набези за отвличане на роби, а друг път били обсаждани и побеждавани от траките.

Контактите с древните елини ускорили процеса на консолидация на властта сред тракийските племена. Дотогава те живеели разпокъсано и често воювали помежду си. Едва 500 г. пр. Хр. одрисите за пръв път успели да образуват могъща и трайна държавна организация в югоизточна Тракия. Появила се една от най-древните държави в Европа - Одриското царство. То било основано от цар Терес. Съществуването на тази държава днес ни дава възможността да изследваме, проучваме и изучаваме тайнствеността на Древността.

Историята на Тракия обхваща времето от разпадането на родовия строй до покоряването на последните тракийски държави от римляните. За съжаление траките никога не постигат общо народностно съзнание. Те нямат книжнина и поради това историята им е безмълвна. Малкото сведения, които имаме за тях получаваме от керамиката, оръжията, стенописите, които са ни оставили като културно наследство. Въпреки значителния напредък в опознаването на тракийския етнос, културно развитие и история, траките продължават да бъдат загадъчно племе, населяващо нашите земи преди хиляди години. Траките гледали с удивление на природните явления, за които не можели да намерят разумно обяснение. Смятали, че всички те са божие дело, чрез което боговете или искали да възнаградят хората, или да ги накажат за някакво неподчинение.
Най-древно е вярването във Великата Богиня - майка Бендида. Според траките тя имала силата да дава и отнема живота, поради което я почитали като повелителка на природата и плодородието. Образът й се появява върху предмети на лукса и разкоша, присъства в ред украшения, в сервизи, следи с всезнаещите си очи от обици и ритони, от фиали и апликации. Светлината и топлината били смятани за божи дар - пренесено на Земята Слънце. Огънят, който горял постоянно в домашното огнище бил свещен. Ето защо много тачено било и божеството на Слънцето. Смятало се, че Великата Богиня - майка го е родила. Дори до днес е останал ритуалът, който са извършвали траките, да се обръщаме с лице към слънцето, търсейки отговори и подкрепа.
Тракийският конник бил безспорно най-популярен сред траките през Античността. Това било неизвестно по име божество, представено на хиляди открити оброчни плочи. Смятало се, че той бил бог на природата - растенията и животинския свят. Сред тракийското население бил известен с различни имена.
Освен общите богове, отделните племена имали и свои божества. Често били устройвани обредни веселия в тяхна чест, като се колели жертвени животни, за да ги почетат, пиели от най-хубавото вино, пеели и танцували. Много траки смятали, че след смъртта си човек продължава да живее, но в друг по-добър свят.
Тази вяра в безсмъртието на душата се обособява в учението, проповядвано от Орфей. По тази причина тази вяра е наречена на негово име - Орфизъм. Само аристократите и владетелите били посветени в тайнствата и мистериите на това учение. Те тайно от своите съпруги и деца ходели при Орфей и пиели от питието на боговете, което давало безсмъртие. Те силно вярвали, че след смъртта си ще се обожествят. По пътя си към съвършенството и безсмъртието траките преминавали през различни изпитания като единоборство с диви животни или с врагове. Трябвало също да опознаят единството на тялото и душата. Само така можели да станат безсмъртни и да се слеят с боговете.
Обикновените траки не можели да постигнат безсмъртие и да станат богове. Но те вярвали, че след смъртта си могат да се възродят за нов живот. Така, както природата през зимата изглежда мъртва, а всяка пролет отново оживява.
Поради непрестанното общуване на гърците с траките, те възприели като свои повечето от тракийските богове. В своята митология гърците изменили имената и функциите на някои от тях. Днес тези богове са част от световната култура, но за съжаление, много малко хора знаят, че значима част от тях имат тракийски произход. Траките нямали собствена писменост и когато се налагало използвали гръцкия език, като го пригодявали към фонетиката си. Именно поради липсата на писменост днес не познаваме добре тракийската история и култура. Както при много народи в древността, така и при траките културата е била тясно свързана с религията.
През елинистическата епоха (след IV в. пр. Хр.) тракийската аристокрация започнала постепенно да възприема черти от бита и културата на древните елини. По време на пиршествата, видните траки използвали, получилите голяма популярност по това време златни съдове с форма на животински и човешки глави, доказателство за което ни дават експонатите от прочутото Панагюрско съкровище. Старата орнаментация постепенно е заменена с животинска. Появили се изображения на фантастични животни, а позите им били раздвижени и те сякаш оживявали. В преките взаимодействия с Изтока, с Елада и със Скития през VI-IV в. пр. Хр., тракийското изкуство преживяло най-големия си разцвет. В произведенията на изкуството все още доминирал оригиналният тракийски стил, но все по-често се забелязвали фрагменти от елинистическото изкуство.
Траките отделяли специално внимание за подготовката на децата си. Момчета били бъдещи военни водачи, затова от най-ранно детство ги калявали с физически упражнения. Гръцки учители им преподавали модерна военна стратегия и тактика, дипломация и ораторско изкуство. Момчетата специално изучавали пеене и музика. Освен като музиканти, траките се славели и като добри лечители. Момичетата не учели. Траките се придържали към приетата и от много други народи практика да използват жените да слугуват всякак – да обработват земите, да пазят и отглеждат добитъка и т.н., сякаш са робини.
Като обобщава тракийския принос в световното културно наследство и в частност в културното наследство, останало по нашите земи, изтъкнатият наш траколог проф. А. Фол подчертава ролята на тракийските племена във формирането на индоевропейската общност от народи, към която те принадлежали и на която поставили своя етнически и културен отпечатък. Напомня ни за "извънредната жизненост на тракийските езически съставки и в ранното, и в късното, и в съвременното християнство", като например Тракийският конник, чиито функции е взел образът на християнския светец войн Георги Победоносец.
 

Литература и източници :

http://dolinata.kazanlak-bg.info/

http://www.varna-bg.com/